Приложни и Естествени науки
Второто дърво на живота: За клонингите, химерите и търсенето на безсмъртие
- Автор: Илейн Дюар
- Издателство: Арго Пъблишинг
- Категория: Приложни и Естествени науки
„Идеята за биологията като откритие ме накара да препрочитам отново и отново тъжната притча за Адам и Ева. Тя съчетава изобретяването на първата биотехнология (използването на листа за прикриване на голотата) с познанието за добро и зло и свързва и двете със загубата на доверие. За пръв път забелязах, че става дума за две дървета, а не за едно. Те ядат от плодовете на първото дърво, но второто дърво има значение, дървото на живота. Него Бог е искал да опази, като изхвърлил родителите на човечеството от райската градина и поставил за пазач на вратата херувим, въртящ огнен меч - за да го опази от нас, да не би ние, недостойните човешки същества, да опитаме от второто дърво и да живеем вечно като Бог.
В един момент обаче изглежда херувимът е напуснал поста си, защото биолозите определено шетат из цялото дърво на живота. Те му присаждат нови клони, бъркат в молекулите му, протягат ръка да опитат плодовете му, за да живеят вечно. Как стана така? Къде ще свърши това? Кой ще наложи някакви правила за разпростирането на техните владения върху всички форми на живота?"
Едно журналистическото проучване за генетиката в две книги. Оказва се че идва времето, когато реалността става по-фантастична и от най-смелото въображение.
Наред с това, обаче, изникват и цял куп други въпроси. Въпроси за правото на човек да се разпорежда с природата. Да решава проблемите на Създателя, да твори сам себе си по свой образ и подобие - да се клонира, да се регенерира и модифицира. Отговорите на тези въпроси, предстоят да бъдат тепърва обсъждани, преценявани, давани. А през това време генетиката се развива, науките не стоят на едно място и не чакат нито общественото мнение, нито чиновническите разпоредби. Каквото и да стане, трябва да свикнем с мисълта, че живеем в един много бързо развиващ се свят. И че понякога нашето мнение и решение няма да бъде най-правилното и най-точното, че често бъдещето ще показва дали сме сбъркали или не.
Книгата е написана на разбираем за масовия читател език. Авторката навлиза в света на микробиологията и генетиката, емоционално, леко изненадано и предубедено в началото, но после сякаш се отдръпва и започва да запознава читателя с фактите и интересните подробности като оставя той сам да съставя мнението си. Истините, че науката е движена от големите инвестиции, че генетиката не може да просперира без да привлече любопитството на богатите бизнесмени и без да флиртува с властта и силните на деня, са преплетени с чисто човешките и житейски проблеми на учените, със стремежа им да се посветят до живот на своята област.
Разследващата журналистика, в този конкретен случай, оставя на читателя свободата да преценява, както научните постижения, моралната им стойност за обществото, така и личните интереси, житейските съдби и поведение на учените, който стоят зад тяхната реализация.
