Регионална библиотека "Дора Габе" - гр. Добрич

Rainbow in the dark

Адът и раят на безсмъртната рок легенда Ronnie James Dio.

Автобиографията на Рони Джеймс Дио е откровената изповед на един човек, постигнал мечтите си, открил любовта на живота си и призванието, което му е помогнало да вдъхновява поколения наред фенове по целия свят.

Това е история за силата на любовта и верността, за мечтите, амбициите, приятелството и трънливия път към славата. За музиката като изкуство и капаните на музикалната индустрия. За битката със собственото его и за сблъсъка на характери в един свят, обитаван от величия.

Рони Джеймс Дио започва да пише своята автобиография малко преди смъртта си през 2010 г. Със задачата да редактират и оформят книгата след смъртта на музиканта се нагърбва неговият близък приятел и влиятелен музикален журналист Мик Уол, автор на бестселъри, посветени на "Metallica", "AC/DC, "Боно" и на самите "Black Sabbath". Огромна помощ оказва и съпругата на Рони - Уенди Дио, която е автор на предговора и включва в книгата и свои спомени за някои от най-ключовите моменти в кариерата на музиканта.

В своите мемоари Рони описва най-важните хора и събития, които са му помогнали да се изгради като музикант и като личност - близките приятели музиканти, баща му, който още като малък му казва да си избере музикален инструмент, за да се научи да свири и да стане добър човек, жената, която застава до него и го подкрепя в цялата му кариера, партньорството с невероятни таланти като Ричи Блекмор и Тони Айоми.

Певецът разказва открито и за някои от грешките, които е допуснал, за конфликтите, за пикантните подробности в живота на рок звездите. Ще научите за мафиотския произход на името Дио, за това как Рони въвежда в хеви метъл културата култовия знак с рогата, за катастрофата, която едва не коства живота му още преди да е започнал да се изкачва по пътя към славата. Но ще научите и как са били създадени някои от най-значимите песни и албуми в историята на рока и хеви метъла.
"Наречете ме стар романтик, но никога не съм пял за пари. Вярно е, че винаги съм бил щастлив, или поне доволен да ми се плаща за труда ми, но не това ме е карало да продължавам напред, да преодолявам моментите, в които съм смятал, че с мен е свършено, да създавам най-добрите си песни, да пея по най-добрия начин и да съм истински приятел с феновете си, а не просто поредната снимка в списание.

След около четиресет секунди от колоните се стовари като светкавица във формата на вилица чудовищен риф. Никой друг китарист в историята на рока не може да измисли нещо подобно. Рифът беше тежък и изчистен, но светеше като фар. Преди песента да стигне до средата, преди дори Тони да успее да ме попита какво мисля, вече пишех изникналите в главата ми строфи: "В мъгливата сутрин, на ръба на времето, изгубихме изгряващото слънце, нашия последен знак..."
Рони Джеймс Дио