"В любовта има нещо загадъчно, нещо, което не можем да видим съвсем добре и не сме в състояние да обясним ясно и пълно.
Колкото повече бърборим за любовта, толкова по-малко говорим за смъртта. Тя ни затваря устата.”
Патрик Зюскинд
„За любовта и смъртта” е сборник от есета, написани от Патрик Зюскинд, които разглеждат връзката между двете основни природни стихии в човешкото битие. Зюскинд създава една хипнотизираща проза, която провокира мисълта на читателя чрез интригуваща смесица от образи, разкриващи тъмната еротична връзка между смъртта и любовта.Зюскинд сравнява връзката между любовта и смъртта и неразривността между секса и танатоса. За разлика от любовта, за която обществото не може да спре да говори, съвременната култура е по-резервирана към темата за смъртта. Единственото изключение е "еротичният копнеж към смъртта". Зюскинд се опитва да обясни защо двете теми са толкова преплетени и неизчерпаеми и се опира на Гьоте, Клайст, Платон и Сократ. Финалът на есетата е посветен на сравнението между две митологични фигури на любовта – историите за Орфей и Исус. Зюскинд определя любовта на Христос като нечовечшка и възхвалява Орфей заради неговата смелост и самоотверженост. Немският писател констатира, че историята за Орфей е много по-докосваща читателя, заради провала му като човешко същество. Критиците определят тона на есетата като лек и пленителен, тъй като „За любовта и смъртта” почти напомня на музикално произведение в сравнение с бестселъра на Зюскинд „Парфюма”.