Фотодокументална изложба „Феноменът на българското хорово изкуство“

На 7 януари 2024 година се навършват 100 години от рождението на Захари Медникаров –изтъкнат професионалист в областта на хоровото диригентство, музикален педагог с изключителен принос за развитието на музикалната култура на Добрич и на страната, почетен гражданин на град Добрич. По повод годишнината, библиотеката организира фотодокументална изложба на библиотечни документи от фонда на сектор Краезнание, с която приканваме гражданите да си спомним за големия хоров диригент, прославил с творчеството си града ни на много места по света.

Експозицията представя документи от фонда на сектор Краезнание – всички книги за Захари Медникаров, публикации за него и интервюта с него в периодичния печат. Предоставяме на вниманието на посетителите статии, публикувани през годините Детския хор Добрич и хор „Добруджански звуци“, за изтъкнатия творец, част от златното поколение на българските хорови диригенти и създател на един от най-успешните детски хорове в България, фотографии, грамофонни плочи с автограф на диригента. Изложбата включва книгата на Александър Абаджиев „Вълшебните ръце на Захари Медникаров“ – своеобразен пъзел от мисли на Маестрото, оценки и спомени за него от най-изтъкнати музикални дейци като проф. Виктор Чучков, проф. Емил Янев, проф. Васил Арнаудов, акад. Валентин Бобевски, цитати от нашата и чуждестранната преса, „Нашият маестро Захари Медникаров“  на Йовчо Карамфилов, статии за живота и творческата дейност на Захари Медникаров в книгите на Петър Крумов, Ахил Карамузов, албума „Представителен детски хор град Толбухин“.

Изложбата може да бъде разгледана от 5 до 19 януари 2024 г. в централното фоайе на библиотеката.

Захари Медникаров е роден в Добрич в семейството на Марийка Велчева и Добри Медникаров, участник в Балканската и Първата световна война, по професия коларо-железар. Синът е кръстен на бащата на първата „жива торпила“ в бойната ни авиация Димитър Списаревски – Светозар Списаревски, наричан от добричлии Зарьо. Захари навлиза в дебрите на музиката още на 12-годишна възраст, заслуга за това има учителят му Величко Величков. Започва да свири на валдхорна, а после – на тромпет. Завършва основно и средно образование във Варна и в родния си град, продължава да свири на тромпет в Духовия оркестър, дирижиран първо от учителя му, а по-късно от Йосиф Душек. Завършва семестриално Юридическия факултет на Софийския университет, а през 1952 г. се дипломира в Държавната музикална академия със специалност обой. По това време ръководи четири самодейни хора, като в същото време е хорист в хор „Кавал“, чийто главен диригент е Светослав Обретенов. От 1950 до 1952 г. е професионален музикант в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ – София. На 5 декември 1952 г. се завръща в Добрич, за да замени за кратко време разболелия се диригент на хор „Добруджански звуци“ Йосиф Душек, но обстоятелствата се променят и Захари Медникаров остава завинаги в родния град. Първата репетиция провежда с 42 души, а само след пет месеца хорът изнася първия си концерт под диригентството на Медникаров. На този концерт всички изпълнени песни са повторени по желание на зрителите, на такова събитие гражданите на Добрич стават свидетели за първи път. Така започва възходящия път към успеха на хора, през който са преминали над 600 певци – става лауреат на всички републикански фестивали на художествената самодейност в България и е носител на златни медали и диплом за особени художествени постижения, носител е и на две международни награди: от Арецо /Италия/ и Ланголен /Великобритания/. Десетки са концертите в Германия, Румъния, Франция, Великобритания, Гърция, Чехословакия, страните от бившия Съветски съюз, Унгария и др.

След 10-годишна работа с „Добруджански звуци“ по настояване на диригента Бончо Бочев и композитора Тодор Попов Медникаров създава Детския хор в Добрич. В свое интервю споделя: „Смесеният хор поех като наследник на вече утвърдени традиции, а детския хор е моя рожба. Това е най-голямата ми радост и сполука в творческия ми път.“

Детският хор в Добрич се оформя като една своеобразна „академия по хорово изкуство“ – с упорито възпитаване на музикалност, на творческа дисциплина, на отношение към красотата на хоровото пеене. Там израстват млади музиканти, хора с вкус към красотата в музиката, обогатени духовно млади хора, оставили отпечатък в културния ни живот. Неслучайно самият Захари Медникаров в интервю споделя, че най-хубавият момент в живота му е този, в който е открил , че може да работи с деца. За Детския хор се говори само със суперлативи. Хоровият диригент Димитър Русков казва: „Детският хор от Добрич е едно бижу в българската музикална култура“, баронеса Дороти Лани дела Гуара – президент на организация „Музикална младеж“ в Италия споделя: „У децата от този хор е събуден усет към красотата, който е станал тяхна втора природа. Когато пеят, те се вживяват невероятно силно  в музикалните образи. Лицата им стават чисти, одухотворени като в картините на Рафаело“, а композиторът Василий Соловьов-Седой казва: „Все едно кой от съставите на Захари Медникаров е на сцената – големият или малкият, това, което правят тези деца, не е пеене – то е магьосничество“. През школата на Детския хор са преминали около 3000 деца, които прославят Добрич на четири континента.

Многобройните награди, които хоровете получават под негово ръководство в страната и чужбина, го утвърждават като музикант от международна величина.

За своята дългогодишна забележителна творческа дейност Захари Медникаров е удостоен с редица почетни звания – „Заслужил артист“(1966 г.), „Народен артист“ (1981 г.), награден с ордените: „Народна република България“- I степен, „Червено знаме на труда“, „Златен орден на труда“, два пъти орден „Кирил и Методий“-
I степен и получава званието Почетен гражданин на Добрич за принос в художествения живот на града и прослава на българската музика по света.

Земният му път приключва на 1 май 2007 година.