Представяне на новото издание "Слово и дело" от Константин Илиев и разговор със сина на композитора - арх. Венцислав Илиев
На 13 юни 2024 г., в библиотеката се състоя представяне на новото издание на автобиографичната книга „Слово и дело“ от големия български музикант, композитор и общественик Константин Илиев и разговор със сина на маестрото – арх. Венцислав Илиев. Директорът на библиотеката Теодора Денкова приветства госта за начинанието и възможността да разкаже повече за Константин Илиев, свързан и с добричката музикална култура.
Архитект Венцислав Илиев – първородният син на композитора сподели накратко за себе си, семейството си и разказа за досега си с космополитната личност. Първото издание на „Слово и дело” от 1997 година той преиздава по повод 100-годишнината от рождението на твореца. Венцислав Илиев направи кратък обзор на житейския и творчески път на музиканта с презентация, включваща и интересни фотографии, част от които свързани с Добрич и неговото шестгодишно пребиваване от 1972 г. като диригент на камерния оркестър, определени от композитора като „щастливи творчески години“. Арх. Илиев прочете откъси от дневниците на баща си и припомни значението на голямата личност Константин Илиев – вдъхновител и създател на българския музикален модернизъм, оценяван, хулен, възхваляван и пренебрегван заради неговата „формалистична и упадъчна музика“, но оставил ярка следа в българската културна история. В Русе, от където започва творческата си кариера, диригентът създава програма за въвеждане на русенската публика в съвременната музика. За критичния към себе си новатор, който еднакво добре говори и пише, архитект Венцислав Илиев разказа с вълнение, което предаде и на присъстващите. В края на разговора прозвучаха части от музикални композиции от Константин Илиев, а добричката публика има възможност да си вземе книга с автограф от сина на маестрото, с почит към паметта му.
Библиотеката благодари на архитект Венцислав Илиев за дарените книги, които ще обогатят краеведската колекция за музикалния живот в Добрич, както и фонда на сектор Изкуство.
***********
Книгата представя една ярка картина на музикалния живот в България от 1945 до 1986 година през погледа и оценката на Константин Илиев. Трите части са своеобразни литературни „фрагменти”, в които авторът в свойствения му жив и нестандартен стил представя непознати черти от характера на неговите съвременници – утвърдени класици и младите тогава носители на авангардното музикално изкуство. Възхваляван като диригент и остро критикуван като композитор, авторът разкрива мъчителния процес на създаването, изграждането и утвърждаването на модерната музикална форма на фона на ретроградното ждановско постановление от 1949 година и наложения по-късно социалистически реализъм. Драматично са представени естетическите сблъсъци между новатори и традиционалисти, които Константин Илиев описва по неповторим начин.
Специално място е отделено на периода, в който композиторът живее и твори в Добрич /Толбухин преди 1989 година/ – срещите му с ръководителите на града, с музикантите и с обикновените хора, както и създаването на фестивала за камерна музика, който днес носи неговото име.
Книгата е написана в динамиката на живото слово и се чете с увлечение не само от специалисти, но и от всички, които имат интерес към българската култура и нашата история от близкото минало.
