Изложба по повод 90 години от рождението на проф. д-р ист.н. Петър Тодоров (1934 - 2014)
На 29 юли 2024 година се навършват 90 години от рождението на проф. д-р ист.н. Петър Тодоров, историк и историограф, дългогодишен университетски преподавател и музеен специалист, автор на редица книги, монографии, статии, студии и сборници с документи с приносен характер в проучване историята на добруджанския регион, редактор на научни списания, рецензент, специалист по стопанска и политическа история на Добруджа, почетен гражданин на град Добрич.
Експозицията представя всички книги на проф. Петър Тодоров, научни публикации от него в периодичния печат, множество книги, на които е редактор и съставител, разкрива неговата изследователска и публицистична дейност. Изложбата включва изследванията на изтъкнатия български историк и историограф: „Аграрните отношения в Южна Добруджа 1878-1944“, „Освободителните борби на Добруджа. Добруджанската революционна организация (1925-1940)“, „Мечта за мъж. 1919 г. – 33 дена от историята на Добруджа“; книги, писани в съавторство : „Страници от историята на Толбухинската болница“, „История на град Толбухин“, „Един век класно училище в Добрич“, „Българският добруджански периодичен печат 1885-1918 г.“, „Извори за историята на Добруджа“, „История на Добруджа“, „Извори за историята на град Балчик (1878-1941 г.)“, „50 години от възвръщането на Южна Добруджа“ и др. Особен акцент представляват изложените архивни материали, част от дарението на проф. Тодоров за Регионална библиотека „Дора Габе“ – документи и материали от неговия личен научен архив, работни бележки, статии, записки, кореспонденция, фотографии.
Изложбата може да бъде разгледана от 29 юли до 30 август 2024 г. в централното фоайе на библиотеката.
Петър Тодоров е роден на 29 юли 1934 година в с. Житница, област Добрич. Завършва Педагогическото училище в гр. Добрич и специалност „История“ в Софийски университет.
След успешно приключване на следването си през 1959 г. е назначен за преподавател по история в Педагогическото училище в Добрич. След закриване на училището става завеждащ отдел „Революционни борби на Добруджа“ в Окръжен музей – Добрич. Важно място в работата му като музеен специалист е издирването на архивни материали – в Архива на Министерството на вътрешните работи успява да проучи слежебни досиета и съдебни дела, от които извлича ценна информация за историята на Добруджа в ново време, работи и в Централния държавен исторически архив и Централен военен архив в Москва. Младият историк анкетира над 200 дейци на добруджанското националноосвободително движение, като търси представители на различни обществено-политически направления и така допринася за допълването на оскъдната информация за революционните борби в Добруджа между двете световни войни.
Петър Тодоров е основател и секретар на създаденото научно-изследователско дружество в гр. Добрич през 1963 г., което обединява краеведи от различни професионални направления – историци, филолози, етнолози и др., участва в организирането и провеждането на първата конференция на дружеството, материалите от която са издадени в отделен сборник.
През периода 1966-1967 г. Петър Тодоров извършва значителна по обем изследователстка дейност, свързана с историята на здравното и образователно дело в Добрич – автор е на части от „Страници от историята на Толбухинската болница“ и „Един век класно училище в Добрич“. Участва също в работата на авторския колектив за написване и издаване историята на Добрич – отделя особено внимание на участието на добруджанци в националноосвободителните борби против румънската окупационна власт.
През 1967 г. става асистент по специалността „Нова Българска история“ в Историческия факултет на ВПИ „Кирил и Методий“-Велико Търново. Защитава докторска дисертация през 1973 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „Аграрните отношения в Южна Добруджа 1913-1940 г.“. През 1976 г. му е присъдено научното звание „доцент“ и започва да преподава „Българска историография“ като разработва нов учебен курс, учебно помагало и публикува отделни свои лекции.
Петър Тодоров е един от инициаторите за създаването на сборник „Добруджа“ през 1984 г. като реализира своя отдавнашна идея – проучвателите на Добруджа да имат специализирана трибуна за публикуване на своите изследвания. Като член на редакционната колегия той привлича редица утвърдени учени към добруджанската проблематика, а също и много млади автори правят своите първи стъпки в научната работа. Изтъкнатият историк участва в редица авторитетни международни конгреси и конференции – в Анкара, Краков, Букурещ, Йена. При работата си в българските архивохранилища и специализациите в чужбина – Москва, Букурещ, Рим и Стратфорт, събира нови документи и издава в съавторство много книги – „Извори за историята на Добруджа 1878-1941“, „Извори за историята на град Балчик 1878-1941“, „Документи за историята на Тутракан 1878-1944“, инициатор и ръководител е на научния проект „Българите в Северното Причерноморие“ и съставител и редактор на сборниците с изследвания и материали от ежегодните научни конференции с международно участие. С дисертацията „Освободителните борби на Добруджа. Добруджанската революционна организация – 1925-1940 г.“ става доктор на историческите науки, а през 1993 г. Специализирания научен съвет по нова и най-нова история към ВАК му дава заслужено висока оценка за цялостното му научно творчество и му присъжда научното звание „професор“.
В Деня на народните будители през 2013 година проф. Тодоров прави голямо дарение на Регионална библиотека „Дора Габе“: документи и материали от неговия личен научен архив, събирани в продължение на половин век от наши и чужди архиви и библиотеки. Архивната колекция е дарена безвъзмездно за съхраниние и ползвана за научноизследователски и научнопопуляризаторски цели.
За заслужения авторитет в образователното и научно поприще свидетелстват присъдените му награди: отличник на Министерство на народната просвета (1971 г.), орден „Кирил и Методий“ III степен (1974 г.), орден „Кирил и Методий“ I степен (1978 г.), почетен гражданин на град Добрич (2000 г.).
Земният му път приключва на 15 февруари 2014 година.
