Тайната на гранитния куб

Автор: Върбан Димитров
Издател: Върбан Димитров, София, 2024
Категория: Българска художествена литература

„Запознавате се с умен, приятен, симпатичен, жив и ентусиазиран човек. Който на всичкото отгоре е впрегнал голяма част от силите си, да прави добрини на другите. Сприятелявате се. Не се виждате често, но може би именно това запазва чувствата ви един към друг най-чисти и добри. После се оказва, че вашият приятел пише. А вие сте писател. Писател сте от много и много години. И няма как да не пролази по кожата ви неволна тръпка от благосклонна снизходителност, няма как по лицето ви да не пробяга леко иронична усмивка. Укорявате се заради тях. Казвате си: не бъди предубеден, не си прочел и една дума! Но дяволитата и саркастична част от вас пък казва: Е то вече пък всички пишат! Бог знае какво е написал и моят приятел! Няма да го чета! Защото съм пристрастен към литературата и ако се окаже, че не пише добре – в сърцето ми ще се загнезди бучка горчив катран – аз – колкото и да искам да не е така – не мога да харесвам посредствено писане.

Но взимам, че прочитам. Зачитам се. И се оказва, че моят приятел пише страшно увлекателно, в стила на класическото фентъзи. Но класическото американско фентъзи обикновено е аисторично – та нима американците имат огромна история, та да могат да черпят от нея? – докато при Върбан се включват разработени с очевидна и богата ерудиция исторически теми, които чудесно се съчетават с фантастичния сюжет.

И аз си казвам: Това е рядкост, истинска рядкост: Човек, когото си харесал като човек… да се окаже добър писател! Обикновено първо четеш, харесва ти – а после вземеш, че се запознаеш с писателя и той се окаже или надут и студен, или неприятен бърборко (като мене). А при Върбан – рядката и чудесна комбинация от добър характер и добро писане. Учудващо!

И чета Тайната на гранитния куб и все повече се забавлявам, и влизам в загадъчния, мрачен, светъл, тайнствен свят на неговите фантазии – и съм благодарен, че съм се избавил от предразсъдъка си – да не чета писанията на приятели. И ви препоръчвам да прочетете тази книга. А след това сигурно ще ви се прище да се запознаете и със самия Върбан!“

Калин Терзийски